Според българските обичаи булката трябва да бъде с червена рокля. В Рим е имало специален закон, който е изисквал бяла рокля, за да бъде сватбата легална. Бялото е символизирало невинността и непорочността на булката. Тази традиция се е пренесла и у нас.

   Воалът, който българките са използвали също е бил червен, но с времето и тук е възприета идеята за бял воал. Булото предпазва булката от “уруки” и тя не трябва да се разбулва преди официалната церемония.

   По традиция в миналото булката винаги е заставала от лявата страна, защото дясната ръка на младоженеца е трябвало да бъде свободна, за да грабне меча си, ако се наложи. Друго поверие обяснява това с идеята булката да бъде близо до сърцето на младоженеца.

   Дългата сватбена целувка символизира свързването на душите на булката и младоженеца. Много отдавна, Римляните са сключвали договори и са ги “Запечатвали с целувка”. Целувката се е считала за официално свързвате.

   Младоженците си разменят халки. Тяхната кръгла форма изразява вечната любов. Пръстенът се поставя на безименния пръст, защото древните Гърци са вярвали, че вените на този пръст отиват директно към сърцето. В началото пръстените са се използвали, за да се подпечатат съюза, така както са се подпечатвали и другите важни споразумения.

   Запалените свещи гонят злите духове. Огънят се свързва и с топлината на семейното огнище.

   В миналото булчинският букет е бил направен от чесън, лековити билки и жито. Чесънът е против зли духове, а билките и житото символизират здраво и плодовито семейство. Идеята на хвърлянето на букета е да се определи коя от неомъжените девойки, присъстващи на сватбата, ще бъде следващата булка.

   Сватбената торта символизира плодовитостта и надеждата за сладък и щастлив живот. Приятен ритуал е раздаването на първите парчета от сватбената торта на двойки, на които се пожелава да се омъжат скоро.

   “Нещо старо” се носи, за да покаже връзката на булката със семейството й и с миналото. Затова често булките предпочитат да носят бижу, подарено им от тяхната майка или бъдеща свекърва.

   “Нещо ново” се носи, за да бъде булката щастлива и с късмет през новия си живот. Често сватбената рокля се избира за символ новото начало.

   “Нещо назаем” булката взима, за да й напомня, че тя ще продължи да има приятелки и семейство, които да я подкрепят и те ще й помагат, когато се нуждае от тях. Често тя носи дантелена кърпичка, взета назаем.

   “Нещо синьо” символизира верността и лоялността. Най-често жартиерът на булката е син. Жартиерът се хвърля от младоженеца и който от приятелите му успее да го хване, ще бъде следващия младоженец.

   Българската народна сватба:

   Българската сватба е едно от най-богатите на традиции и символика тържества, което носи в себе си многовековната история на българската душевност и бит. Сватбата е най-разточителния и пищен ритуал в българския фолклор.

   Важен момент от сватбата е сватосването. От дома на момъка в дома на девойката се изпращат сватовници, които идват късно вечер. Късният час на тези посещения е свързан с народните представи за етикет – да се запази доброто име на момковия дом при евентуален отказ. Сватовникът дава знак, че е дошъл да сгледа, като затваря вратата с гръб, сяда го огъня и рови в пепелта. Обикновено родителите не дават съгласие за сватбата от пръв път, затова годежарите ходят най-малко два пъти. Когато се споразумеят, те се черпят. Това черпене се нарича кръчма и е нещо като потвърждение на сключения договор. Към младите се отправят благопожелания и благословии за дълготраен щастлив брак. Голям дял се отрежда на пръстена, който невестата получава още при годежа.

   Сватбата продължава с редица обреди в моминия и момковия дом. В дома на невестата са засевките – обред, при който започва замесването на сватбените хлябове. Освен за храна, те служат и като средство за символични изображения, които да имат магическо въздействие върху бъдещето на младоженците. В брашното или житото се поставят пръстен на момъка и гривна или пръстен на девойката. Родителите на жената, която меси трябва да бъдат живи. Засевките започват с песен. Пръстен и момини гривни са символи за сключен брачен договор. Сватбените краваи имат изключително богати и красиви релефни изображения. Наричат се "кумови краваи", "невестини краваи", "младоженски краваи" или "гълъбник", защото отгоре се поставят птичета, направени от тесто.

   Сватбеното знаме, наричано "пряпор", "байрак", се приготвя в дома на невестата, или в дома на младоженеца, а може и в двата дома, след което се съединяват в едно, символизиращо сватбения съюз. То е бяло или червено, а понякога и с двата цвята. Закичва се с цвете, на върха се забива "позлатена" ябълка /глава лук, чесън/ и се превързва босилек с червени конци. Вярва се, че тези предмети имат магическа сила, даряват здраве и благополучие, предпазват от магии. Дръжката на знамето трябва да бъде отсечена с един удар, за да бъде венчилото само едно. По някои места момите украсяват сватбено дръвче, което се предава на кума срещу откуп.

   Важен момент е ресането на момата, чрез което се символизира преминаването й от мома към омъжена жена. Този обред води началото си от древните славяни, когато свободната коса е била символ на свободен човек. Славянската девойка е носела косата си разпусната и непокрита, а след омъжването – сплетена, което означавало изгубване на моминството и настъпване на зрелостта. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката и често са свързани с моминска вечер – последната в бащиния дом. Замяната на моминската плитка с немоминска е в непосредствена връзка с брачния акт в дома на младоженеца. По време на ресането, настроението в дома на момата е тъжно. Дружките я уговарят да не оставя моминството.

   На ресането на момата отговаря бръсненето на младоженеца, извършвано преди да вземе невестата от дома й. То е тържествено и символизира края на ергенството. По време на бръсненето под брадата на младоженеца се държи кърпа, за да се съберат всички косми и да се опазят от магия. След това сватбарите тръгват за невестата. У момината къща, те намират входната врата затворена. За да ги пуснат, младоженеца трябва да се пребори с брата на невестата или да разреши мъчни задачи, понякога и да плати откуп.

   Преди да я вземат сватбарите, невестата се забулва с плътна червена тъкан, така че лицето и да не се вижда. При извеждането на невестата от дома й се пее прощална песен.

   В дома на младоженеца свекървата я посреща с мед и масло или хляб и сол. За нея се пее като снаха – отменница. Невестата трябва да бръкне в огнището, за да се приобщи към новия дом. Сутринта невестата се отбулва, извежда се на двора под плодно дърво и булото й се замята на него. Първия ден тя ритуално се включва в домашната работа и с това се утвърждава принадлежността и към този дом.

   След завършването на всички сватбени обреди младите са официално признати за семейство, което започва свой самостоятелен живот.